Как бактериите в стомашно-чревната система влияят върху апетита ни

Стомашно-чревните бактерии зараждат протеини, наподобяващи хормоните, които регулират глада

Отдавна се знае, че стомашно-чревната система е отговорна за храносмилането и изхвърляне на отпадъчните вещества. Не толкова отдавна стана ясно, че стомашно-чревната система има още много други важни функции и играе ролята на нещо като мини мозък, като оказва влияние върху настроението и апетита. Нови изследвания предполагат, че може да играе роля и върху апетита ни за определен вид храни.

Как действа мини-мозъкът?

Стомашно-чревният мини-мозък произвежда широка гама от хормони и притежава същите невротрансмитери както мозъка. Стомашно-чревната система също така притежава неврони, които се намират по стените на стомаха в разпределена мрежа, известна като ентеро-нервна система. Всъщност в стомашно-чревната система има повече от тези неврони, отколкото по целия гръбначен мозък на човека.

Ентеро-нервната система комуникира с мозъка чрез мозъчно-стомашната ос , като сигналите текат двупосочно. Предполага се, че мозъчно-стомашната ос е въвлечена в много стандартни функции и системи на здравото тяло, включително регулиране на храненето.

Нека да видим какво се случва в мозъчно-стомашната ос докато се храним. Когато храната стигне до стомаха се отделят определени стомашни хормони. Това активизира сигналните пътища от стомаха до гръбначния мозък и до хипоталамуса, за да спрат консумацията на храна. Тези хормони включват хормоните за потискане на глада  пептид YY и холецистокинин .

Стомашните хормони могат да свързват и активират директно рецепторите, но има доказателства, че блуждаещият нерв (vagus nerve) има важна значение за сигнализацията между мозъка и стомаха. Блуждаещият нерв играе ролята на основен път в мозъчно-стомашната ос, като свързва повече от 100 милиона неврони от ентеро-нервната система с гръбначния мозък.

Изследвания при плъховете показват, че блокирането на блуждаещия нерв, може да доведе до значително намаляване на теглото, докато при стимулиране на блуждаещия нерв се забелязва прекомерно ядене.

Това ни доближава до темата за жaждата за храна. Учените до голяма степен развенчаха мита, че жаждата за храна е начина, по който няшите тела сигнализират, че се нуждаем от определени хранителни вещества. Вместо това новосъздадена изследователска организация предполага, че жаждата ни за храна може да в голяма степен формирана от бактериите, които имаме в стомашно-чревната си система. За да изследваме това по-задълбочено, ще засегнем темата за стомашно-чревните микроби.

Стомашно-чревна микрофлора

До 90% от нашите клетки са бактериални. В действителност, гените на бактериите надвишават човешките гени в съотношение 100 към едно.

Стомашно-чревната система е изключително сложна микробна екосистема с много различни видове бактерии, някои от които могат да живеят в безкослородна среда. Средно-статистическият човек има приблизително 1.5кг стомашно-чревни бактерии. Терминът “стомашно-чревната микрофлора” се използва като събирателно наименование на бактериите.

Всеки от нас има около 1.5 кг бактерии в стомаха си.

Стомашн-чревната микрофлора изпраща сигнали до мозъка по мозъчно-стомашната ос и може да има драматични последствия върху поведението на животните и здравето.

В едно изследване например, мишки, които са били генетично предразположени към прекалена пълнота, са останали слаби, след като са били отгледани в стерилна среда без стомашно-чревна микрофлора. Тези без-паразитни мишки, обаче, са били превърнати в затлъстяващи мишки, когато са били хранени с фекални пелети от затлъстяващи мишки, отгледани по конвенционалния метод.

 

Практически последици

Има значителни предизвикателства за преодоляване, преди да можем да приложим теорията за стомашно-чревните бактерии на практика.

Първо е предизвикателксвото за събиране на стомашните бактерии. Традиционно те се изолират от изпражненията, но е известно, че стомашно-чревната микрофлора е различна в различните области на стомашно-чревната система, като например в тънките черва и дебелото черво. Като се взема проба от бактериална тъкан с ендоскопия или друг инвазивен метод, в допълнение на пробите от изпражнения, може да се достигне до по-представителна извадка на стомашно-чревната микробиота.

Второ, вторият тип метод, която в момента се използва за скрийнинг на стомашночревната микро-среда е скъп и отнема време. Ще мине време преди тази технология започне да се използва рутинно.

Може би най-голямото предизвикателство в изследването на стомашната микрофлора е установяването на силна корелация между моделите на микрофлората и човешките болести. Науката за стомашно-чревната микрофлора е в своето развитие и е необходимо да се правят  още много изследвания, които да опишат връзките при болестите.​                                    

Но има причина да се надяваме. Сега има голям интерес да се оползотворят пребиотиците и пробиотиците , за да разнообразят стомашната микробиология. Пребиотицитте са несмилаеми въглехидрати, които предизвикват увеличаването на благотворните стомашни бактерии, докато пробиотиците са благотворни живи микроорганизми, които се съдържат в храни и добавки.

Фекални трансплантаци са също прието лечение на пациенти с остра форма на стомашно-чревни възпаления, които не се повлияват от антибиотоци.

Възможно е използването на такива целеви стратегии да стане все по-разпостранено, след като разберем по-добре как стомашно-чревната флора влияе върху нашите телесни функции, включително апетита и глада.

АВТОР

1. Винсент Хо (Vincent Ho) 

2. Лектор и изследовател по клинична гастро-ентереология в ниверситетеа в Западен Сидни (University of Western Sydney)

ДЕКЛАРАЦИЯ

Винсент Хо не работи за, не косултира от, не притежава акции и не получава средства от никоя компания или организия, която би повлияла тази статия и няма никаква съответстваща  принадлежност.

http://theconversation.com/how-the-bacteria-in-our-gut-affect-our-cravings-for-food-33141